–> http://ikonomika.org/?p=315

» Търговска Гимназия – Пловдив се създава по инициатива на Пловдивската търговско-индустриална камара. Голяма е заслугата на деловия елит на града начело с г-н Стефан Обрейков, за да може благородната инициатива да се превърне в реалност.

         » Първият учебен ден е на 15.ІХ.1910 г. когато в гимназията има 58 ученици, а за директор е привлечен Евтим Дабев. Той се ползва с безспорен авторитет като учител с голяма практика в Свищовската търговска гимназия.

         » ТГ – Пловдив е четвъртата подобна в страната, след търговските училища в Свищов, Варна, Бургас. В началото тя се издържа от бюджета на Пловдивската търговско – индустриална камара, а по-късно е включена на издръжка от бюджета на Министерството на народното просвещение.

         » Както е записано в решението на камарата, училището трябва да отговори на нарастналите потребности от образовани, честни и делови специалисти в областта на деловодителската и счетоводната работа. Тази потребност е пряк резултат от ускореното стопанско развитие на България в началото на ХХ век.

  » След откриването на ТГ – Пловдив една от първите задачи на директора Евтим Дабев е да изготви правилник и програми на училището. За образец се използуват вече действуващите правилници и програми.

         » По-късно, през учебната 1922/1923 г. Министерството на просвещението унифицира правилниците и програмите на всички търговски училища. Тази тенденция се запазва с приемане на специален Закон за търговските училища от 1924 г.

         » Въпреки всички тези факти се разработват отделни правилници за длъжностите на дежурните учители и ученици, за квартирите на учениците и училищния лекар. Тези правила целят да се създаде у ученика навик към ред, редовност, които ще са му необходими в бъдещото му поприще. Дават се съвети – предписания за квартирите на учениците, които не са от Пловдив – хигиеничност, добропочтеност на квартиродателите и пр.

         » С отделен правилник още в началото е създаден фонд за подпомагане на бедни ученици.
След 1944 г. се правят промени в духа на социалистическата революционност – премахва се молитвата, въвеждат се нови задължения на ученици, учители, директори, свързани с изискванията на тоталитарния режим – честване на партийни празници съвместно с партийния комитет, участие в бригади и други мероприятия с идеологически мотив. Учителите трябва да работят целенасочено за изграждане на марксистко – ленински мироглед у учениците. Униформите, въведени още от Евтим Дабев, се превръщат в бреме за учениците. Прави се задължителна утринна ведрина, младежите трябва да се подстригват еднакво късо, на всяко 1-во и 15-то число на месеца, да се явяват с лъснати обувки в училище, да не носят връхните си дрехи в сградата. За девойките – косите да се сплитат по определен начин, по съветски образец, без допълнителни украшения от типа на панделки, разноцветни ластичета и други.

         » След 1989 г. редица пунктове от правилниците отпадат и настъпва известна либерализация. Все пак строгостта на старите правилници, традиционността в уредбата на училищния живот е запазила добрата репутация на гимназията.

 Сградата

         » След откриване на учебната година на 15.ІХ.1910 г. големият проблем е сградата на училището. Първоначално е наета частната къща на д-р Византиус на Джамбаз тепе. Тя не е била никак удобна. Например в банята се помещавала лабораторията по химия.

         » През 1912 г. гимназията се премества в дома на Иван Душев на Сахат тепе. Още през 1911 г. Пловдивската търговско – индустриална камара поставя началото на фонд “Постройка на търговска гимназия”. Пловдивската община решава да даде място за строеж в размер на 8 400 кв.м в югозападния край на Бунарджика.

         » На 26.ІІ.1926 г. се полага основният камък на сградата, а в началото на учебната 1927/1928 гимназията се нанася в новопостроената сграда. Тя е строена солидно, с оглед да се задоволят нуждите на гимназията, на 3 етажа и повече от 1000 кв. м. застроена площ.От същата учебна година се открива и Практическо търговско училище, което носи името на тогавашния председател на Търговско – индустриалната камара – Стефан Обрейков, заради неговото крупно дарение.

         » Ученето в тази представителна сграда укрепва и издига обучението на изключително равнище.
След ІІ световна война сградата е взета за военна болница, а по – късно е използувана за занятията на открития в Пловдив Държавен университет. През това време учениците от преименувания Икономически техникум учат в прогимназия “Карнеги” при изключителни трудности. По – късно сградата е върната на техникума. Днес тя безспорно е най – представителната и добре поддържана училищна сграда в града ни.

 Ученическата Кооперация

         » Ученическата кооперация “Съгласие” се създава през 1914 г. и съществува почти непрекъснато и до наши дни, макар и на различни организационни начала. Тя си поставя зя цел взаимното подпомагане на учениците, но заедно с това подпомага развитието на другарско чувство, задружност, взаимопомощ.

         » Кооперацита се помещава в сутерена на сградата и помага да се прехранват и най-бедните ученици.

         » През 1928 г. по инициатива на директора Петър Малчев към кооперацията се създава специален фонд “Постройка на собствен дом”. Целта е построяване на салон за хранене и кухня, салон за занимания и забави. Фондът нараства до 600 000 лв като 100 000 лв са дарени от Пловдивската търговско – индустриална камара.

         » По време на тържествата за 25 годишния юбилей се и осъществява строителството на кооперативната сграда, която е оформена кано крило на вече съществуващата.

         » Ученическата кооперация “Съгласие”, която съществува в момента е учредена на 14.ХІІ.1988 г. от 18 курсистки в специалността “Администратор – документалист” от випуск 1987 – 1990 г. Избрано е ръководство и Управителен съвет съобразно Правилника на кооперацията. В първия състав на УС са: Димитър Грънчаров – учител, Петя Златарева и Делка Костова.

         » Кооперацията е регистрирана от Пловдивския районен съд на 20.ІІ.1989 г., което й дава право да започне своята активна дейност: машинописни услуги, размножаване на писмени документи и материали, стенографиране, надписване на картички и др.

         » Сега кооперацията е основен източник на допълнителни средства за обогатяване на материалната база на гимназията.

 Ученическата Кооперация

         » Ученическата кооперация “Съгласие” се създава през 1914 г. и съществува почти непрекъснато и до наши дни, макар и на различни организационни начала. Тя си поставя зя цел взаимното подпомагане на учениците, но заедно с това подпомага развитието на другарско чувство, задружност, взаимопомощ.

         » Кооперацита се помещава в сутерена на сградата и помага да се прехранват и най-бедните ученици.

         » През 1928 г. по инициатива на директора Петър Малчев към кооперацията се създава специален фонд “Постройка на собствен дом”. Целта е построяване на салон за хранене и кухня, салон за занимания и забави. Фондът нараства до 600 000 лв като 100 000 лв са дарени от Пловдивската търговско – индустриална камара.

         » По време на тържествата за 25 годишния юбилей се и осъществява строителството на кооперативната сграда, която е оформена кано крило на вече съществуващата.

         » Ученическата кооперация “Съгласие”, която съществува в момента е учредена на 14.ХІІ.1988 г. от 18 курсистки в специалността “Администратор – документалист” от випуск 1987 – 1990 г. Избрано е ръководство и Управителен съвет съобразно Правилника на кооперацията. В първия състав на УС са: Димитър Грънчаров – учител, Петя Златарева и Делка Костова.

         » Кооперацията е регистрирана от Пловдивския районен съд на 20.ІІ.1989 г., което й дава право да започне своята активна дейност: машинописни услуги, размножаване на писмени документи и материали, стенографиране, надписване на картички и др.

         » Сега кооперацията е основен източник на допълнителни средства за обогатяване на материалната база на гимназията.

 Логото на Търговска Гимназия – Пловдив

» Меркурий – ( лат. “бог на търговците “) – римското съответствие на гръцкия Хермес. Син на Юпитер и Мая , бог на търговията , стокообмена и печалбата , на когото още през 495 г. пр. н. е. бил храм в Рим при Циркус максимус срещу Авентинския хълм. Храмът му бил място за срещи и събрания на римските търговци. В средата на май те принасяли жертви на него и майка му Мая. Като вестител на боговете и особено на Юпитер бил изобразяван с херолдския жезъл кадуцеус, със златни крилати сандали и крилата шапка.

Пловдив е един от най-старите градове не само в България,но и в Европа. Той е съвременник на Троя. Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките,които са най-старото население на Балканския полуостров. Намерените златни и сребърни тракийски накити и съдове показват изключителното майсторство на изработката и висок художествен вкус.

Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия. През 342 г.пр.н.е. Филип ІІ завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип). През следващите два века римляните правят непрестанни опити да покорят Тракия.
Чак през 72 г.пр.н.е. римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завладява цялото поречие на река Марица, включително и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум (град на трите хълма). По-късно Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа. През ІІ и ІІІ век от н.е. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и общотракийско събрание (койнон тракон), упълномощено да събира данъци и мита и да кове монети. Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен зенит. Римляните бързо осъзнали важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави павирани пътища, обществени сгради, стадиони, храмове и театри. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината.    

Тримонциум има най-модерни за времето си водоснабдителна система и канализация, а за великолепието му основна роля играят огромния стадион, театърът, баните, но най-вече римският преториум – резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, в която отсядал и императорът при посещенията си в града.

След разпадането на Римската империя Пловдив става част от Византия.Император Юстиниан Велики (527-565 г.) обновява напълно Тримонциум. Този период от историята на града е изключително важен със заселването на славяните. От средата на VІ век те постепенно и изцяло променят етническия облик на целия регион. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева,но го изменят на Пълдин и Плоудин, откъдето идва и днешното Пловдив.
След създаването на Първата българска държава (681 г.) Пловдив се оказва пограничен град и изключително важен в непрестанните войни с Византия. Цяла Тракия и градът са окупирани неколкократно от българите, като за първи български владетел, който го завладява се смята хан Крум през 812 г., но официално принадлежи на българската държава от 834 г. при хан Маламир.През Средновековието Пловдив става част от спирките на кръстоносците от първите четири похода,заради своето разположение на Балканския полуостров. След нахлуването на османските турци на полуострова в средата на ХІV век и превръщането на Константинопол в османска столица, през 1364 г.те завладяват Пловдив и му дават ново име – Филибе.    

Попадайки във вътрешността на Османската империя, Филибе губи стратегическото си значение на крепост. Постепенно и необратимо всички видими следи от древността изчезват и започва ново масово строителство на обществени сгради като джамии,ханове,страноприемници,бани.Градът напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град с особено очарование и мистичност.   Националното Възраждане (ХVІІ-ХІХ век) събужда българския дух и съзнание. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава своето завидно влияние в обществото.Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерните политически и културни течения и разбира огромното значение на науката и образованието. През първата половина на ХІХ век,наред с Истанбул, Солун и Одрин, Пловдив става голям икономически център в европейската част на Османската империя. По суша или с шлепове по Марица (през това време реката е била достатъчно пълноводна, за да бъде плавателна – б.а.) стоките от града достигали до Солун, Енос и Истанбул, а оттам поемали по целия свят. През 1853 г. населението на Филибе възлизало на повече от 50 000.
Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в две насоки: развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, което било равносилно на буржоазна революция. Градът има своята пионерска роля и в развитието на българското образование. През 1839 г. в Пловдив е открито първото българско училище, а през 1850 г. се поставя началото на модерното светско образование с откриването на класното училище “Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става официален празник на славянската писменост и култура. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са едни от най-големите интелектуалци – политически и
духовни лидери на нацията.    

През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. Пловдив е освободен на 16.І.1878 г.Санстефанският мирен договор от 3.ІІІ.1878 г. създава Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на младата държава и седалище на Временното руско управление.

В годините на Втората световна война Пловдив не спира да расте и през 1943 г. достига 119 хил. жители. Военновременната
конюнктура води до разширяване производството на тютюневата промишленост и до едностранчива ориентация на търговията към
износ предимно на плодове и зеленчуци.   След влизането на България в “символична” война с Великобритания и САЩ на преден план в града се оказват проблемите с изхранването на населението.
Паметна за този период е 1943 г., когато са спасени от депортиране 1500 задържани евреи след застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил – по-късно станал български патриарх.
В хаоса на събитията през септември 1944 г. властта е узурпирана от комунистите с помощта на Съветската армия.
В икономическата сфера промените се характеризират с коопериране по съветски модел, национализация на частните предприятия и националните петилетни планове, преориентация към създаващия се социалистически външен пазар. Тази тенденция води към групиране на големи маси от работници в мащабни индустриални предприятия като Комбината за Цветни Метали, Текстилния Комбинат, Електроапаратурния Завод, Тютюневия Комбинат, Консервния Комбинат, Комбината за Мотокари и др.   Бързата индустриализация на града рязко променя демографските особености и социалните условия за живот в него. В Пловдив се обособяват четири района и съответно северна и южна промишлени зони. В средата на 50-те години на ХХ век се изграждат тролейбусната мрежа, емблематичния за града хотел “Тримонциум”, стадион “Девети септември” (преименуван на “Пловдив”), на хълма Бунарджика – паметника на Съветската армия “Альоша”. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство и се оформят жилищни комплекси с панелни блокове, а от края на 70-те и през 80-те години се активизира търговското строителство и адаптацията на археологическите паметници в Пловдив.
След последното десетилетие на ХХ век – години на политически промени, Пловдив и неговите жители живеят вече в новия век.

Информацията е от http://www.plovdivcity.net/

  През всички свои промени и изменения творението бърза към своя край. През всички дни и всички нощи всички хора, а с тях и подир тях — и цялото творение, бързат към последния ден, когато ще свърши тайната на тоя свят и човешката история. Всички дни, като бели потоци, и всички нощи, като черни потоци, се ломят и си пробиват път през урвите и клисурите на битието, носейки всички същества и цялото творение към последния ден, в който трябва да се влеят и приключат своето течение. Всичко, що е живяло и живее в клетката на времето, трябва да влезе в тоя последен ден, трябва да слезе върху неговия бряг. Няма същество, ни твар, които потокът на времето, бързо носещ се по руслото на пространството, да не довлече до тоя последен ден. С тоя ден времето ще свърши своето съществуване. Затова в Откровението той се и назовава “ден последен” (Иоан. 6:39-40,44; 11:24; 12:48), “ден велик” (Деян. 2:20, Иуда 6). А понеже този е отреденият от Бога ден, в който Той ще съди вселената (Деян. 17:31), той се нарича още и “съден ден” (Мат. 10:15; 11:22-24; 12:36; 2 Петр. 2:9; 3:7; Иоан. 4:17), “ден на гнева и откриването на праведния съд Божий” (Рим. 2:5). Но поради туй, че целият съд е предаден на Сина (Иоан. 5:22), и че в последния ден Синът ще се яви в слава като Съдия, то тоя ден още се нарича “ден на Сина Човечески” (Лука 17:22), “ден Господен” (2 Петр. 3:10; 1 Сол. 5:2), “ден Христов” (2 Сол. 2:2; Фил. 1:10; 2:16), “ден на нашия Господ Иисус Христос” (2 Кор. 1:14; 1 Кор. 1:8; 5:5), “ден на съда и погибелта на нечестивите човеци” (2 Петр. 3:7). В тоя многознаменателен ден Господ ще изрече Своята последна и окончателна присъда над целокупната история на света и човека, над всички хора заедно и над всекиго поотделно. Тогава Той окончателно ще разлъчи доброто от злото, и ще прекара между тях непроходима межда. Тогава Той ще изрече Своята непогрешима присъда над всички човешки ценности. Тогава Той ще измери върху съвършено чувствителните и точни богочовешки везни на Своята правда и любов всички човешки дела, всички човешки мисли, всички човешки желания, всички човешки думи. Тогава ще се “извърши тайната на Бога”(Откр. 10:7) относно човека, творението, света, вселената. Тогава всички добри и всяко добро ще наследят вечно блаженство и вечен рай, а всички зли и всяко зло — вечна мъка и вечен ад.

Страховитостта и ужасът на Страшния съд за грешниците иде особено от туй, че всички те в тоя миг ясно ще осъзнаят и с очи ще видят, че Иисус Христос наистина се е въплътил за спасението на всички, пострадал е за всички, на всички е дал в Църквата благодатни средства за спасение — светите Тайнства и светите добродетели; че Той наистина е едничък Спасител на човеците, че Неговото свето Евангелие наистина е едничкият правилен смисъл и цел на човешкия живот на земята; че Неговото име е наистина едничкото име, чрез което човеците могат да се спасят от страшната безсмислица на греха и смъртта, и да се избавят от вечната мъка във вечното царство на греха и злото — ада (срв. 1 Сол. 1:6-10). Тогава всеки, който през земния си живот не е повярвал в Христа като Бог и Спасител, непреодолимо ще усети с цялото си същество, че по тоя начин, още на земята той сам се е осъдил на вечна мъка.

С последния, всеобщ съд се изрича последното благовестие на Спасителевото Евангелие. При всеобщото възкресение на мъртвите, когато бъде обявен Страшният съд, ще се свърши старата земя и онова, що е на нея работило, живяло, власт и сила е имало. Цялата земна драма ще свърши. Не само на земята, но и на небето ще бъде премахната всичката власт и сила на смъртта, греха и дявола — напълно и всецяло. Всичко, що е против Бога и не от Бога, антихристово и нехристòво, ще бъде натирено в своето вечно царство — ада. Там ще пребъде тяхната власт и сила. А всякъде другаде, по всички безкрайни и безбрежни Божии светове, ще пребъдва вечното Царство, власт и сила на Трисияйния Бог и Господ. Господ Христос, Който като Богочовек подир Своето въплъщение държи в ръка всяка власт и сила в тоя свят, ще предаде всичко това, цялото Свое Царство, на Бога и Отца. Ще ги предаде като Човек, понеже Нему като на Бог се пада всяка власт, и сила, и слава, която е и на Бога Отца и на Бога Духа Светаго. …Докле свят светува, до самия Страшен съд, над всичко тук пак царува Богочовекът Христос. И Нему, като на Човек, се даде целия съд над света (Иоан. 5:22, 27); “защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си” (1 Кор. 15:25). А това ще стори окончателно, веднъж завинаги, в деня на Страшния съд — ще смаже всички Свои врагове, всинца ще ги тури под нозете Си. А кои са Неговите врагове? Грехът, смъртта и дяволът. И всички драговолни и неразкаяни грехолюбци, смъртолюбци. Тъй ще бъде унищожено всичко, що на тоя свят е враждувало с Богочовека Христа. А най-върлият враг на човека, а и на Христа, понеже Той е Богочовек и Спасител, в тоя свят е смъртта. Защото смъртта е главната сила, която враждува с Христа Бога и всичко, що е Божие. На Страшния съд “най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта” (1 Кор. 15:26). Преди нея ще да бъдат унищожени всички по-малки врагове, нейни съратници.

Смъртта вече е унищожена у възкръсналия Богочовек. Тя е унищожена и в душите на светците. А в съдния ден тя ще бъде напълно унищожена от света на Божиите твари и преобразеното творение, и цяла натирена в своето злощастно царство — царството на смъртта, та там вечно да яде сама себе си, без някога да може да умре.

Прев. от сръбски със съкращения, Архим. Д-р Jустин Поповић, “Догматика Православне Цркве”, књига трећа.

България страна на неограничените невъзможности
Създадено от Арт група Хайде

http://image.bg/show.php?id=22

Върви на пред и на зад не поглеждай
Никога главата си не свеждай
Бъди самият себе си а.к.а това което си
Следвай своите а не чуждите интереси

Знам че е важно да получиш това което цениш
Но много по важно е да цениш това което получаваш
И никога не забравяй на хората които са ти помогнали да благодариш
а когато имаш възможност по добре е ръка да подаваш
на приятелите си и на хората около теб с каквото можеш да помагаш
защото един ден рано или късно и ти ще имаш от помощ нужда
и тогава ръката подадена към теб няма да ти се струва чужда
вярвай в себе си вярвай и в хората които ти помагат
не се предавай пред проблеми си и от тях не бягай
ами вземи се стягай и срещу тях се изправи
не забравяй че проблемите сам си ги създаваш
и за това ги разрешавай и недей зад гърба си да ги оставяш
знам че са много проблемите в страната ни
от политиците ни се пише съдбата ни
но нека да не губим вярата и тя да гори в сърцата ни

Върви на пред и на зад не поглеждай
Никога главата си не свеждай
Бъди самият себе си а.к.а това което си
Следвай своите а не чуждите интереси